.webp)
Терминът „криза“произлиза от гръцката дума κρίσι и означава повратна точка или решение, критична промяна. За да се приеме една промяна за критична, тя трябва да е много категорична и значима, както ида настъпи бързо и неочаквано. Разбирането, че кризата е решаващ етап сважни последици за бъдещето на индивида или системата е в основата наразвитието на теорията за кризата и практиката на кризисната интервенция. Поради голямата сила нанастъпилата промяна, възстановяването на равновесието е силно затруднено испособностите за справяне на индивида са поставени на изпитание. Товапредопределя и висок риск за несправяне с тази ситуация, което налага ипрофесионална помощ.
Кризисната интервенция есравнително нова област в обществената психология и социалните дейности.
Теорията за кризата водиначалото си от класическото изследване на Ерих Линдеман за реакцията наскръбта.
През 1944 г. той публикувадоклад за оценката и лечението на 101 лица, загубили свои близки при пожара вклуб „Коконът Гроув“ в гр. Бостън на 28 ноември 1942 година при който загиват 492 души.
Линдеман отбелязва, че всички оцелели след пожара в Boston's Coconut Grove Club изпитват сходни симптоми:
- Соматичендистрес т.е. негативносъстояние и реакция на неуспешна адаптация.
- Обсебеностот образа на починалия
- Вина
- Враждебни реакции
- Промяна вмодела на поведение.
Според Линдеман работатаза преодоляване на скръбта включва:
- Освобождаване от въздействиетона починалия
- Приспособяване към липсата напочиналия
- Създаване на новивзаимоотношения.
Приносът на Линдеман сесчита за отправна точка за теорията на кризата. Понятието „криза“ за пръв път е било използванокато специфичен термин в психиатрията от Джералд Каплан (Gerald Caplan).